Началото

Понеделник.
Пред кабинета на доктора /гинеколога/ само бременни жени за консултации.
Викам си: Айде и една баба да видите.
Да, ама не. Защо всички така решавате - възмущава се доктора. Възрастта не е определена летва и ох...критическа.
Когато видя петната веднага ми назначи кръвни изследвания.
След час когато влязох в кабинета погледа му подсказваше нещо. Беше ми подготвил документи.
Съвета беше: Приготвяш се и отиваш в която прецениш университетска болница.
Днес, още сега. Няма да губиш време.
Каза, че показателите не са добри, подчерта ги и с червен химикал, и с думите: Не просто са лошо, ами са много лоши.
Така в 17.00 часа постъпих в АГ Ст.Загора. Направиха ми всички необходими изследвания.
Когато дойде нощната смяна дойдоха да говорят с мен, че има нещо, но не е гинекологично и във вторник ще мина през още кабинети.
Нямаше кабинет и специалист през който не минах, диагнозата ,,Ангина" отпадна.
Пак късната смяна ми обясни, че на сутринта в сряда ще ми вземат по-голямо количество кръв /да не се страхувам/ и ще дойде специалист на място за консултация. Лекарката изказа съжалението, че са ми загубили два дни.
В сряда към 11.00 дойде специалиста...с него и диагноза ,,Левкемия".
Така бях прехвърлена към Хематология.
За отрицателно време бяха направени изследвания и пункция на костен мозък.
А сега...това последното звучи ужасно, това се случва само по филмите...
Е, случи се и на мен. Не е най-приятно изживяване, но опитната ръка да докторката доста облекчиха неща. Мина и замина, но усещането за сблъсък с огромен метеорит остана още няколко дни, и звукът от това как иглата минава през кожата и ребрата....ужас.
Ужас, така е за човек не пил лекарства, не лежал в болница, посещението при зъболекар го е докарвало до криза.
Така започна всичко:
Последва стабилизиране на показателите и превеждане в Хематология Пловдив за лечение.